Форум „Таляна“ събра съмишленици, работещите за развитието на креативни квартали в България, с експерти от страната и чужбина – част II

Лекции на експертите, на които бяха поканени всички – и участниците във форума, и гражданите

В рамките на форум „Таляна” лекции изнесоха експерти от различни професионални области, които по един или друг начин имат отношение към подобряване и развитие на градската среда. Повечето от тях не бяха хора, работещи постоянно за конкретен арт квартал, но опитът им в процесите на трансформация или регенерация на градски зони беше много ценен. За да се заимства приложимото и полезното за квартал „Таляна“, както и за другите креативни зони в българските градове.

И така, още на 14 юни вечерта, след обиколката на Стара Варна, водена от краеведа Християн Облаков, и кратка почивка с италианските специалитети на Gioia Amore Grande, в сградата на Фондация „Иноватор” започнаха първите лекции, отворени и за широката публика.

Първата презентация беше на Нурхан Реджеб и Силвия Чакърова от студио Place.make, които говориха на тема „Жизнена и активна градска среда„. Двамата основават консултантско студио през 2014 г. в София, след като приключват обучението си в САЩ и Австралия и известно време трупат професионален опит зад океана. Работят по проекти в сферата на градския дизайн, градското планиране и изследвания. „Нашата страст са хората и начините, по които те използват, създават и си взаимодействат с градовете и средата”, споделят Силвия и Нурхан. И още: „Ние популяризираме градски дизайн и планиране, водени от човешкия мащаб и човешките изживявания. Винаги оставаме чувствителни към специфичния местен контекст. Работим за създаване на места със силни идентичности, които насърчават социалното взаимодействие между хората.”

Екипът на студио Place.make работи в партньорство с много български общини, като един от най-мащабните проекти, в които участват, е „София – град за хората“ – пилотен проект за изследване и анализ на публичните пространства в центъра на столицата по методологията на световно известния датски архитект и урбанист проф. Ян Геел и основаното от него студио „Геел“.

В края на 2018 г. и началото на 2019 г. Силвия и Нурхан подпомогнаха с  методически консултации архитекти от Сдружение „Таляна”, които се бяха заели с проучване на пешеходната достъпност на територията на район „Одесос” и в частност – на „Таляна”. Проучването беше възложено на специалистите от „Таляна” в рамките на международния проект CityWalk.  След като беше установено, че по ул. Цар Симеон I има необходимост от повече пешеходни зони и такива за споделено ползване от пешеходци, велосипедисти и автомобили, изграждането им залегна в общинския проект за реконструкция на улицата. Този проект вече е реализиран. „Предстои за проследим как ще заживее улицата след трансформацията“, споделиха Нурхан и Силвия. Така ул. Цар Симеон I – една от основните в „Таляна”, има шанс да стане добър пример за това какво може да се постигне, когато си партнират професионалисти, граждански организации и местната власт.

Проф. Нора Ломбардини от Politecnico di Milano разказа за добрите практики и съвременните тенденции при опазването на културно-историческото наследство в Италия. Заглавието на презентацията ѝ беше „Новите тенденции в консервацията на културно наследство в Италия. Стратегии и ключови фигури в процеса на опазване”. Като се имат предвид богатата история и високите стандарти при опазването на културните обекти в тази страна, както и успешно развиващия се на тази база културен туризъм, споделеното от проф. Ломбардини беше изключително ценно. Като се има предвид, че една от дългосрочните цели е да се наложи квартал „Таляна“ като дестинация за културен туризъм.

Третата лекция изнесе Юлиян Канов от Wolfhouse, Румъния. Той разказа вълнуващата история как с ясна визия, целенасочени усилия и постоянство са превърнали бивша фабрика за памук в Букурещ в клъстер на креативните индустрии. Днес там се помещава т.нар. Makerspace – вид co-working пространство, в което има ателиета за продуктов дизайн, изработват се прототипи от дърво, пластмаса и метал. В част от ателиетата се работи с текстил и се създава мода. И тъй като почти непрекъснато се експериментира с материали, специалистите са си създали и т.нар. „Библиотека на материалите”, съдържаща най-различни мостри.

Третият ден от форума – още публични лекции и работни сесии

Денят започна отново с няколко отворени и за широката публика лекции. Урбанистът Здравко Петров от historicalroutes.bg – един от най-успешните презентатори на културно-историческо наследство, сподели как според него би могла да се разказва историята – през архитектурата, създадена в съответния исторически период. Интересен факт е, че Здравко Петров е варненец, но разказва историята на София на софиянци – посредством съграденото в миналото; разказва я и на гостите на столицата. Разработените от него исторически маршрути в столицата се радват на голям интерес, групите са пълни. Като специалист, занимаващ се с вид културно предприемачество, той сподели и за предизвикателствата по пътя, докато се стигне до успешната формула. В един момент му се е струвало, че „от грешки на растежа се е преминало към растеж на грешките” и е бил разколебан кой подход е правилен и най-адекватен. Но в крайна сметка любовта към архитектурата и историята, както и проявеното постоянство дават отличен резултат. Вече е разработил маршрути и в Пловдив.

Миналото лято Здравко Петров проведе изключително интересна пешеходна обиколка в Стара Варна, включваща и част от „Таляна”. Тя беше посветена на образите на стражите – пазители на съответните домове, като части от пластичната украса на фасадите – човешки изображения, орли, лъвски глави и др. Обиколката беше в рамките на многожанровия проект „Стража” на творческия тандем АНДАРИ. Като специалист Здравко Петров е убеден в големия потенциал за развитие на културен туризъм в квартал „Таляна”.

Доц. д-р Валери Йотов от Археологическия музей във Варна разказа за най-новите находки на ул. „Цар Симеон I”. Те са в югозападния сектор на античния град Одесос.

По-възрастните варненци с интерес към историята си спомнят за крепостната стена, разкрита през 1982 г. при строителството на Дома на науката и техниката. Стената е била от периода на късния елинизъм, от I в. преди Хр. Имало е и поправки по нея от по-късния римски период.

Когато в началото на 2019 г. се правят първите разкрития на обекта от другата страна на улицата, доц. Йотов веднага формулира хипотезата, че крепостната стена е продължение на тази, разкрита през 1982г.  Освен нея са открити и основите на военен склад, строен през 1832 – 1834 г.

Според доц. д-р Йотов за голям късмет ценните останки се намират в градинката, т.е. на общинска територия, а не в частен терен, което би усложнило ситуацията. По негова преценка находките са не само от локално, но и от национално значение. Той е на мнение, че след като откритото се експонира и оформи окончателно като археологически обект, ще се формира нещо като стар-нов културно-исторически микрорайон във Варна от 21 в., тъй като само на 60 – 70 м. се намират и два музея – Етнографският музей и Музеят на Възраждането.

Арх. Белин Моллов е експерт с над 45 години опит в устройственото планиране и градското развитие. Има международна квалификация по регионално развитие и управление, както и по стратегическо планиране и устойчиво градско развитие. Бил е и зам. министър в МРРБ, както и преподавател по урбанизъм в УАСГ.

Лекцията му беше озаглавена „Регенерацията – една нова индустрия в подкрепа на устойчивото развитие”. Съществена част от нея беше представянето с богата визуализация на примери за регенерация или трансформация на градска среда и отделни обекти от нея. Успешните модели, от които има какво да се почерпи като опит, бяха много и разнообразни по характер: от Лисабон, Генуа, Берн, Хамбург, Краков, Братислава и др. Един от най-любопитните примери беше този за музея Гугенхайм в Билбао, където, по думите на арх. Моллов, „първо е била изградена черешката, а след това и тортата около нея”. Т.е. първо е бил създаден музеят като основна атракция в тази част на града, след което и районът около него е бил регенериран и оживен.

Що се отнася до перспективите пред арт квартал „Таляна”, след опознавателната обиколка в него арх. Белин Моллов сподели: „Социалната чайна, тъкачницата, музикалното училище, предприемачите и живеещите в Таляна заедно с институциите по опазване на културното наследство и местната власт – всички те трябва да участват заедно в процеса на регенерация. Само чрез въвличането на всички ще се постигне устойчиво развитие”.

Темата на Петко Дурмана от София, художник и създател на групата „Публично изкуство в България”, беше „Реалната виртуалност срещу виртуалната реалност”. Той представи реалната виртуалност като противоположност и антидот на технологичната виртуалната реалност, която само обърква вече създадената по еволюционен път представа за реалността в човешкия мозък. Това той постига чрез ефекта на потапяне в затворения цикъл на FPV (поглед от първо лице), използван при състезателните дронове.

В края на тази поредица от публични лекции участва и още един архитект – Георги Бачев, собственик на архитектурно студио във Варна, създадено през 2006 г., с множество впечатляващи проекти. Арх. Бачев показа примери за успешна трансформация от своята практика  и разясни някои основни принципи, които би трябвало да се следват при работа с градската среда. Един от проектите му, реализиран през 2017г., напълно трансформира част от крайбрежната алея във Варна. Днес тази част от алеята се отличава с висока функционалност и естетика. Разкривайки гледка към морето, с простотата и елегантността на формите си, този проект добавя стойност към идентичността на Варна като морска столица.

В заключение арх. Бачев подчерта колко е важно, когато се обмислят трансформации в „Таляна”, да се помнят и да се вземат предвид основните цели, които общността, обединена около идеята за арт квартала, вече е формулирала: 1. подобряване на пешеходната достъпност, 2. съхраняване на историческия дух и 3. развиване на креативни индустрии.

След публичните лекции участниците във форум „Таляна“ се разделиха на 4 работни групи. Всяка група се фокусира върху една от следните теми: „Архитектура и пешеходство“, „Опазване на културното наследство“, „Управление на арт квартали и проекти“, „Бизнес, предприемачество и стартъпи“. Целта беше в дискусиите по групи да се обмени опит, както и да се генерират идеи за справяне с предизвикателствата пред креативните квартали. А генерирането на добри идеи най-добре се получава в диалог със съмишленици.

(Следва продължение – последна част)